Природните бедствия - поуки за строителството

инж. Йордан Божков

 

 

 

 

 

Сполетяха ни и по всичко личи, ще ни сполетяват още по-значими природни бедствия, т.е. трябва да свикнем, че това не са случайни напасти, които ни връхлитат като божие наказание, а са си напълно реални явления.

За пакостите, нанесени ни от природните стихии има и обективни, и субективни причини – в смисъл, че има щети от които не можем или не си струва да се предпазваме, но има щети, които можем и трябва да предотвратяваме.

Наши екипи (на СЕК), бяха по засегнати от стихиите села и градове и миналата (2005), и тази година. Много внимателно проследявахме и последствията от наводненията, показвани от чуждестранните телевизии. Изводи - много, поуки - още повече. За съжаление, въпреки помпозните изявления не се анализират реално последствията и почти никой не се е заел с реализацията на поуките. Публикациите в масмедиите естествено престанаха - сензациите свършиха. Парите се поокрадоха. Предвидени са (за всеки случай) още пари и те ще се окрадат, когато настъпи подходящ момент.

Не ми е работата да поучавам какво и как трябва да се направи - има си съответно министерство, има инстут към БАН, има специализирани катедри към университетите. Предполага се, че ще се направи необходимото. Предполага се, но не се е започнало истински. Чака се ново бедствие и ново отваряне на торбата с парите.

Като отваряме дума за изводи и поуки, не може да не споменем някои очевидни неща:

по железопътните линии и пътищата не се разрушиха трасетата, прокарвани преди сто години, а тези, които са градени в по-ново време;
разрушиха се сгради (къщи), които не са строени, а са струпвани както дойде;
наводни се много покъщнина, която е разположена в помещения, които са под нивото на прилежащите улици и тротоари;
платиха се много пари не за свършена работа, а за работи, които предстои да се свършат.

Много се изненадаха съответните шефове, че коритата на реките не са почистени поне от паднали дървета, че голяма част от укрепителните трайни насаждения са изсечени, че няма крайпътни предпазни канавки, че няма система за контролирано изпускане на язовирни води. Но на тези шефове нали не им се плаща да правят митинги и да излъчват смешни интервюта.

Каквито и мероприятия да се планират, щети от бури и наводнения ще има. И все пак щетите ще бъдат по-малки, ако се действа по-разумно.

Да споменем само няколко мероприятия, пряко свързани със строителството:

Не е разумно по селата и малките градове подовете на помещенията за постоянно обитаване да са на по-ниски коти от котите на уличното платно, а обратно – те трябва да са поне 50 cm по-високо. Това положение на може да се промени веднага. В други страни то е правило не само на книга, но е и залегнало в нациоталния бит. Дано нормотворците, като поправят ЗУТ и наредба №7/03 да го възприемат. Схващането, че в ежедневието не трябва да се качваме, макар и едно стъпало, е от минали епохи и въведено по други съображения. Налага се да обясним на населението, че покъщнината трябва да бъде на по-висока кота от уличната кота, за да не възниква опасност от наводняване. Налага се това да се запише и в учебниците, и в наредбите, и в стандартите. И помощи да не се отпускат ако помещенията са в „селски сутерени”.

Не е разумно да се правнят икономии от крайпътни канавки за каквато и да е категория междуселищен път. Все някога тази икономия ще се прихване поне тройно. Впрочем, това правило го има в учебниците, но не му се обръща внимание.

Не е разумно пътните платна да не са дренирани, по-скъпо е, но пресметнато за десетилетия е много по-изгодно. И това го пише в старите учебници.

Не е разумно да се строят къщи и каквито и да е сгради, ако стените не са осигурени срещу капилярна влага. Възможно е собствениците на къщи да нямат познания за това, но главният архитект или техникът на кметството са на държавна заплата и би трябвало да ги вразумяват, включително и с глоби.

И ако се ограничим само до дребните поуки, поне само за строителството, би могло да заключим че:

Не е разумно стрехите на стари и нови селски къщи да са без обшивка и бурният вятър да повдига и събаря покривите. Ако селяните собственици не спазват това правило, кметовете би трябвало да ги вразумяват, включително и с глоби.

Нехайство е да не се почистват коритата на реките поне от паднали и довлечени дървета.

Груба небрежност е да не се наблюдават укрепителните диги и други съоръжения за филтрация.

Престъпно е да се изсичат поголовно гори във водосборните райони, особено около пътища и селища.

Необяснимо, нередно, наивно, безумно, дори и смешно е, да се отпуснат (дадат кеш) пари на хора или фирми, или кметства, без някой да се подпише, че е свършена някаква работа като количество и качество по определена цена. Защо и кому е необходимо да се раздават пари авансово? Нямали фирмите пари, за да работят. Но отстраняването на щети, причинени от природни стихии не е благотворителна дейност на държавата към определени фирми. Защо трябва възстановяването да се възлага не дребни мошеници без средства? Да го възлагат поне на по-едри, но без аванси и после да доказват извършеното количество и качество.