В „Строителен обзор” бр. 3/2005 г. беше поместено подробно изложение и изчисления за минималните часови ставки, под размера на които не е допустимо да се считат за реални и да се класират оферти за строителна дейност при обществените поръчки.

Никой по никакъв повод до сега не е възразил на методиката за определяне на минималната часова ставка и на минималния размер на допълнителните разходи. Напротив – и инвеститорите (възложители), и строителните фирми и браншовите организации я приеха с облекчение, защото им осигурява критерий за отхвърляне на нелоялните оференти, които слизат под всякакъв възможен реален минимум, за да се доберат до поръчката и после прибягват до неоправдани и досадни трикове, за да елиминират собствената си оферта.

Промениха се за 2006 година осигурителните прагове - ще се променят и минималните часови ставки.

Възложителите вече знаят, че с общи работници строителство не се прави и че минималната часова ставка е функция от минималната заплата на майстора (квалифициран производствен работник) и общия (нискоквалифициран) работник.

Това означава, че минималната часова ставка трябва да изхожда от заплатите 255 + 190 = 445 : 2 = 222,50 х 1,4 = 311,50 лв., от където се получава минимална часова ставка = 1,77 лв. Коефициентът 1,4 е коефициентът за строителство по Колективния трудов договор за 2006 година.

Резултатът:
Минимална часова ставка за 2006 г. – 1,77 лв.
Минимален размер на допълнителните разходи – 67 %.