Какво му трябва на строителният бизнес?

На първо място - кадърни и съвременни мениджъри. Има ги вече и се справят не лошо. Е, има и паралии простаци, които излагат занаята, но те са все по-малко, а и се понаучиха.

На второ място - квалифицирани техници и работници. Това ще бъде тясното място на бранша през следващите години. От средата на предната 2005 година строителните мениджъри вече „развързват кесиите”, но само увеличените заплати явно няма да са достатъчното мероприятие. Трябват още две мероприятия: повишаване на квалификацията и внос на строителни работници. Строителните мениджъри избягват да инвестират в квалификация, защото в 80 % от случаите инвестицията им е напразно харчене на пари – обучените отиват или в чужбина, или при друг, по-заможен работодател. В същото положение е и държавата ни, но това е съдба на по-бедните. Няма как – ще се харчат пари и умения за повишаване на квалификацията. И въпреки това работниците в строителството няма да стигат. Неминуем е вносът. Тук строителните мениджъри няма да се справят без държавната администрация, а на държавната администрация все още не й се вярва, че е дошъл моментът за организирано приемане на емигранти. Че ще има чуждестранни строителни работници у нас още през 2006 г., е сигурно. По-добре е обаче това да става легално и организирано. По-добре е, но едва ли ще стане. Няма изгледи да се задвижи държавната машина в това отношение.

На трето място са ресурсите - материали и строителна механизация. Те се предлагат в изобилие и с високо качество. Стига потребителите да си отварят очите и да си разбират от работата. Плашат ни, че няма да има терени. Както има терени в Германия, Австрия и т.н., така ще има терени и в България. Скъпи били терените. И какво от това - скъпи ще бъдат и изградените на тях сгради. Има кой да плаща. Купуват ги на зелено.